Банките обикновено извършват преводи без проверка на съдържанието. Само в изключителни случаи те трябва да предупредят клиентите за предстоящи щети. Класификация на изискванията.
Поглеждайки назад, много жертви се чудят защо тяхната банка не се е намесила: няколко големи превода за кратък период от време, неизвестен преди това получател в чужбина, напълно нетипично поведение при плащане. Не трябваше ли това да се забелязва?
Въпросът е разбираем и не е юридически абсурден. Отговорът обаче е по-резервиран, отколкото мнозина очакват. Съдебната практика признава задължението на банката да предупреждава клиентите си за самоинициирани плащания само в изключителни случаи.
Принципът: Изпълнение без проверка на съдържанието
Безкасовите платежни транзакции са масов бизнес, който е проектиран да се обработва бързо и до голяма степен автоматизиран. Банката действа като посредник по плащанията. Той е длъжен да изпълнява поръчките на своите клиенти в съответствие с инструкциите и по принцип не трябва да се тревожи за транзакцията, която е в основата на превода, или дали е изгодна за клиента.
Зад това има и защитна идея: клиентите трябва да могат свободно да разполагат с парите си, без банката да контролира решенията им или да спира плащанията по свое усмотрение. Следователно няма общо задължение да се проверяват преводите за правдоподобност или рискове от измама.
Изключение: масивни подозрения
Съдебната практика прави изключения от този принцип. Договорните отношения между банката и клиента водят до задължения за защита и внимание. Те могат да се превърнат в задължение за предупреждение или информиране, ако банката има сериозни подозрения, че неин клиент става жертва на престъпление, или ако възникне такова подозрение. В този контекст често се споменават обективни доказателства.
Прагът е висок. Необичайна сума пари или сметка на получател в чужбина обикновено не са достатъчни сами по себе си. Зависи от цялостната картина – и какви знания е имала банката.
Какви обстоятелства могат да играят роля
- Имаше ли банката конкретни доказателства, че сметката на получателя е била използвана за измама, например от предишни доклади?
- Системата за вътрешна сигурност отбеляза ли плащането като подозрително, без да бъде разследвано?
- Клиентът описал ли е обстоятелства на банкови служители, които показват известна схема за измама?
- Последователността на плащане различаваше ли се драстично от предишното поведение на клиента по отношение на сумата, честотата и държавата на местоназначение?
- Имало ли е публично предупреждение за получателя от надзорен орган, за което банката е знаела?
Тези гледни точки са насоки, а не списък за проверка. Съдилищата оценяват сравнимите факти по много различен начин. По принцип тежестта на представяне и доказване на обстоятелствата, от които произтича задължението за предупреждение, е на клиента - и конкретно вътрешните процеси в банката трудно се виждат отвън.
Какво следва от нарушение на задължението за предупреждение
Ако банката наруши задължение за предупреждение, може да се разгледа иск за обезщетение поради нарушение на допълнително договорно задължение. Това е различно от искането за възстановяване на разходите по раздел 675u от Германския граждански кодекс (BGB): Това изисква неразрешено плащане и обикновено не се прилага за самоодобрени трансфери. Поради това задължението за предупреждение е особено важно в случаите, когато засегнатите сами са извършили прехвърлянето под влияние на измама.
Клиентът трябва също да докаже, че би се въздържал от плащане, ако е бил предупреден. Това не винаги е даденост, тъй като извършителите често специално подготвят жертвите си за въпроси от банката. В крайна сметка съпричастната небрежност от страна на клиента може да намали иска. На практика подобни производства често завършват с разделяне на щетите или споразумение – или без успех.
Заключение
Няма общо задължение от страна на банката да поставя под въпрос подозрителни преводи. Съгласно съдебната практика задълженията за предупреждение и уведомяване съществуват само в изключителни случаи, ако има сериозно подозрение за криминално престъпление срещу клиента. Дали такъв случай е налице може да се прецени само въз основа на конкретните платежни операции и познанията на банката. Внимателен преглед може да си струва; не предлага никаква гаранция за иск.
Често задавани въпроси
По принцип не. Банката е длъжна да изпълнява авторизирани нареждания и не е длъжна да проверява тяхната основа. Съдебната практика поема задължение за предупреждение или задаване на въпроси само ако има сериозни основания за подозрение.
Това зависи от това дали в конкретния случай е имало задължение за предупреждение, дали е нарушено и дали предупреждението е щяло да попречи на плащането. Съпричастната небрежност също може да намали иска. Общо твърдение не е възможно.
По принцип клиентът носи тежестта на представяне и доказване на обстоятелствата, от които произтича задължението за предупреждение. Затова е важно да документирате всички контакти с банката и точния процес на плащане.
